По света: Сватба по германски обичай

Преходите от жизнения цикъл са антропологични константи, които са познати на всички хора и общества и в много култури са се развили ритуали на прехода. Те придават символично значение на пространството между една жизнена фаза и друга, на разделянето със старото и на подготовка за новото. Това се отнася с най-голяма сила за семейните обреди – раждане, сватба, смърт. Тук ще се спрем на обичаите на немската сватба.

Няколко седмици преди сватбата се прави Junggesellenabschied, което ще рече сбогуване с ергена и това всъщност представлява немското ергенско парти.

Роклята на булката може да бъде наследство от рода или да е на по – голяма сестра или майка, или може да бъде закупена нова рокля. Самата рокля представлява сложна изработка от конци, лъскави ленти, изкуствени цветя, перли, панделки и фиби.

Младите момичета, които участват в сватбената церемония, носят венци, направени от истински цветя. Това са т.нар. “сватбени момичета”. Те носят кошници с цветя и това най – често са момини сълзи. Те заемат второто място по популярност за сватбите – първото място е за розата. Орхидеите са характерни повече за модерните сватби.

Всички знаят, че годежните пръстени по време на сватбената церемония се носят на лявата ръка, а след нея се пренасят на дясната. Съгласно ранна сватбена традиция, багажът на булката се кара до нейния бъдещ дом с кола, с шофьор и музиканти. На прага младоженецът посреща булката с кана бира, а тя му дава чифт обувки, риза, която тя самата е изпрела и изтъкала и ключ от нейната сватбена ракла. Вечерта преди сватбеното тържество се нарича Polterabend (шумната вечер). На тази вечер младоженците биват закачани и всички се шегуват с тях. Polterabend е една-две вечери преди сключването на брак (задължително граждански, обикновено в кметството, понякога след гражданската церемония има и църковна, но Църквата венчава само членове на собственото си паство) младите канят голяма група роднини, приятели, колеги и познати на весело празненство, наречено Polterabend. Наред с подаръците, гостите носят и керамични чаши, чинии и други подобни, които разбиват в земята – езически обичай, първоначално извършван, за да се прогони лошото и нещастието. Вярва се, че счупените парченца ще донесат щастие и късмет на младоженците. Бъдещите младоженци сами почистват, след което има ядене и веселби. Всеки гост може да носи и специална храна. Веселбата продължава до ранни зори и може да бъде последвана от закуска в дома на родителите на младоженката.

На сватбената сутрин на гостите се сервира “сутрешна супа” или “сватбена супа”. В повечето случаи църковната сватба се състои в късната сутрин. В много части на Германия когато свещеникът подава ръце на младоженците и двамата се опитват да вземат горната му ръка. Стига се до сборичкване на ръцете, което често пъти е преустановено, като свещеникът подава горната си ръка на младоженеца. Един от двамата, обикновено булката, се опитва да постави своят крак на върха на обувката на мъжа си, т.е. да го настъпи. Когато двамата коленичат пред свещеника, младоженецът застъпва част от роклята на булката, като това символизира, че ще я държи в ред и дисциплина. Когато се изправя младоженката, тя настъпва мъжа по крака, за да отстои себе си.

Основен момент от сватбата е “Завързването на двойката” – това представлява следното : пътят на двойката се препречва от червени панделки и гирлянди с цветя. Младоженецът трябва да откупи себе си и жена си чрез пари или обещание за парти. Това се случва на излизане от църквата.

Друг основен момент от немската сватба е отвличането на булката. Докато всички са в кръчмата, булката бива скривана в някоя от задните стаи на кръчмата, а младоженецът се опитва да познае, къде се намира тя. Ако не успее, той трябва да черпи всички в бара, за да му кажат, къде е тя. Няма нужда да се споменава, че той се чувства изключително неловко и засрамено, когато не успее да я намери.

След сватбената церемония има тържество с ядене, пиене и танци. Първият танц е за новата двойка, следвани от роднински двойки. След първите няколко танца е т.нар. “Танц за пари”, при който гостите дават пари на сватбената двойка, за да танцуват с тях. На лош късмет е да премериш венеца на булката или да се свали венецът въобще преди полунощ. Тогава той бива заменен с шапчица с връзки. Очите на булката са завързани. Около нея танцуват младоженецът, неговите най – добри приятели и шаферките и булката трябва да хване шаферка. След това омъжените жени завързват тази сватбена шапчица на въпросната хваната мома и тя трябва да танцува с всички роднини от страна на младоженеца около три запалени свещи на пода. Ако те не загаснат до края на танцуването, значи брачният живот ще бъде спокоен и лесен.

В дома на младоженците новата двойка споделя парче хляб, което символизира, че те никога няма да имат малко храна. В някои региони булката я пращат в кухнята, за да сложи тя първо сол в супата. Друга по-обща традиция е младоженецът да пренесе булката на ръце през прага на техния нов дом.

Димитрина Младенова и Росица Георгиева, Етнология 2004 г.