Кумовете

Кум и кума (кръстници) - главно обредно лице в традиционната сватба. Кумът винаги е женен, за предпочитане от първо венчило. Неговата съпруга е кума. В народната традиция кумството е наследствено: то представлява една трета некръвна линия на родството. За кум се кани онзи, който е кръстил младоженеца като дете. Той или неговите потомци имат задължението да кръстят и децата на новото семейство.

На сватбата кумът е почетно лице. Той има право да кани свои гости, наричани подкумници или култуци. Той не ръководи сватбата, но неговата воля се съблюдава строго. Участието на кумовете в църковния ритуал е задължително - те държат свещите, разменят короните, пръстените, хвърлят житото след венчавката.

Кумовете се посещават от младите на Коледа, Гергьовден и Великден, и то преди другите роднини. При сключване на граждански брак, кумовете са свидетели. Не е нужно те да са женени, да са кръстници на някой от младоженците или да имат връзка помежду си.

За сключване на църковен брак обаче има няколко изисквания към кумувете. Те задължително трябва да са кръстени и ако са женени, да имат и сключен църковен брак. Ако кумувете не са женени, те не могат да сключат в бъдеще църковен брак помежду си, защото се смята, че кумуването при венчавка ги сродява.