Съвременната сватба

Сватбата е един от най-важните моменти в живота на човека. Този комплекс от обреди е останал в голямата си част запазен във времето, въпреки ,че в него са навлезли някои трансформации и иновации. За навлизането на новите елементи голямо значение имат социално-икономическите, политическите и културни промени настъпили след 1944 г. и 1989 г. Въпреки тези динамични промени в българското общество, много от елементите на традиционната сватба се запазват като се преосмислят по нов начин.

Основните обреди както и в миналото така и в съвремието са насочени към осигуряване на благополучието на младото семейство. Целта на изследването ми е да представя съвременната сватба и покажа доколко традицията е запазена в нея, какви са новите елементи и как се осмислят те.

Ключов момент в живота на човека в традицията е да създадеш семейство. Брачната възраст била определена от църковните канони и от обичайното право. През втората половина на XIX - началото на XX век, момците и девойките можели да встъпват в брак след 16-17 годишна възраст. Докато горната граница била различна. Девойка, която не се омъжила до 22-23 години губила възможност за сполучлив брак. За момците тази възраст била 25-28 и зависела от професията, която упражнявали. През 60-70 години бракове се сключват между 20-24 години. В наши дни по закон не може да встъпиш в брак до 18 години без съгласието на родителите си. Горната граница не е определена. Днес много млади хора предпочитат да не предприемат тази стъпка, обосновавайки се, че бракът е отживелица и не е предпоставка за успешното съжителство между двама души. Има и алтернативни форми на брака, при които се ползваш със всички права произтичащи от брачния договор, който не е сключен. Друга форма е съжителството на семейни начала при която има и деца признати и от двамата родители, отново без да имат сключен брак.

Сватбеният цикъл се състои от три основни групи обреди – предсватбени, същинска сватба и следсватбени обичаи.

Предсватбени обичаи

В миналото за да влезеш в групата на момците и девойките (готови за брак) трябва да преминеш през някои обреди за въвеждане. Задължително за младежите било да коледуват, а за момите да лазаруват. Така те групово преминават в брачната възраст. Знак, че са готови за това е момъкът да върши самостоятелна мъжка работа, а момата да меси хляб за семейството, друг белег са някои промени в облеклото (на калпака и в косата се носи китка). Друго строго определено в традицията било брачния сезон, който зависел от приключването на производствената дейност и не съвпадал с постите. Това е периода есен-зима, зима-пролет. Днес не трябва да преминаваш през обреди за въвеждане за да можеш да сключиш брак. Това може да направи всеки (над 18 години), който се чувства готов за тази стъпка. Граждански брак може да се сключи и през седмицата, докато църковния е ограничен както и в миналото от дните на постите и големите Богородични и Господски празници.

Ритуала по встъпване в граждански брак е наложен след промените от 1944 г., като става задължителен елемент от сватбения цикъл, а църквата през периода остава в забвение. След 1989 г. гражданския ритуал остава задължителен акт на административно оформяне на брака. В последните няколко години голям процент от двойките сключват и църковен брак, който се извършва след гражданския (последния е задължителна предпоставка за църковна венчавка). Голямо внимание се обръща на датата и месеца на сватбата. Днешните двойки се влияят много силно от астрологични прогнози и суеверия. Има различни обяснения за месеца в който ще е сватбата, вероятно навлезли от западната традиция, като за най-подходящи се смятат февруари, юни, август и декември. Съблюдават се и циклите на луната, „да се пълни”, както и в традицията винаги се започва нещо ново имено тогава за да е сполучливо. Денят в повечето случаи е събота или неделя, за да могат гостите да са свободни и да присъстват на церемонията (церемония защото всичко е много тържествено и празнично). Както в миналото така и днес този цикъл обичаи съдържа повече развлекателни елементи и „се прави за хората”.

В края на XIX и началото на XX век, а и по-късно в селото изборът на съпруга се пада на семейството на момъка, защото той е изцяло зависим от земеделския поминък, а собствеността върху земята е на бащата. Страната на момата има пасивна позиция и изчаква добро предложение. В града в началото на века при интелигенцията и във формиращата се работническа класа възможността за свободен избор е най-голяма. В наши дни изборът е абсолютно свободен, друг е въпроса дали семействата ще приемат този избор. Традиционният период на либене е напълно изчезнал, днес отношенията между двама млади са много по-еманципирани. Признанието в любов, което в миналото представлявало напиване с вода и вземане на китка се е трансформирало. Сега, когато двама души изпитват чувства един към друг, засвидетелстват своята обич по различни начини - като излизане на срещи, романтични вечери на свещи, подаръци и цветя за празници и др. Могат да живеят заедно преди брака, докато в миналото това било невъзможно. Ходенето на сгледа, сватосването и малкия годеж са изчезнали от предсватбената обредност. Силно изменен е останал големият годеж, без който била немислима сватбата в миналото. Традицията на годежа идва от папа Инокентий III, който през XIII век е въвел първия период на очакване между годежа и сватбената церемония. През XV век се налага модата на годежни пръстени с диаманти. В епохата на Ренесанса върху годежния пръстен се поставя и рубин символ на страстната любов. Стилът Рококо пък вдъхновява бижутерите и ювелири да извайват уникални пръстени със скъпоценни камъни. Младите все по западен образец искат ръката на своята любима с падане на колене и годежен пръстен в елегантна кутийка, забравяйки традиционното позволение от бащата на момичето. Пръстен в миналото също имало, но по-често знака на обреченост на двамата млади бил китка с наниз или поне една жълтица. В други случаи при годежа присъстват и двата елемента подаряване на пръстен и официално искане на момичето от бащата. В днешно време празненството за годежа зависи от финансовото състояние на младоженците и техните родители. При някои годежа е в ресторант, при други в домашна обстановка в тесен семеен кръг. Най-устойчивия елемент при един народ е храната и тя се е запазила в годежа и в сватбата. На трапезата винаги има пита, от която се дава на всички гости, печено пиле, вино и ракия. Най-често тогава се виждат двете семейства, ако преди това не се познават. Уговарят се нещата около сватбата, разпределят се финансовите задължения на двете страни, тъй като в повечето случаи разходите се поемат от родителите. Но напоследък не са малко и случаите в които младото семейство поема само тези разходи, тегли заем или вече е достатъчно финансово стабилно за това. Най-често годежа предшества сватбата с няколко месеца, по-рядко с повече. През социализма след годежа на двамата млади е разрешено да живеят заедно, което води до по-ранна консумация на брака и често булката е бременна на сватбата (това е недопустимо в традицията). В днешно време се наблюдава обратния процес – в много случаи момичето забременява след което се взима решение за брак. Но макар да е така имаме и сватби не обусловени от тази предпоставка, а само от желанието за съвместен живот узаконен от институцията на брака. След тези предварителни уговорки започват приготовленията за сватбата.

В миналото момичето е шиело само сватбената си носия, както приготвяла и чеиза си. Булката била със специално изработена дреха в която втъкавала елементите на своя край и в същото време била уникална. В следващите години когато започнали да се появяват профилирани шивачи и навлязла европейска мода, девойката започнала да си поръчва роклята да се шие по определен модел. Булото в традицията било червено, но в началото на XX век, в града започнали да навлизат белите воали и рокли (от западна Европа), когото черния цвят се утвърждава като траурен. През периода на социализма всички булки са били в бяло. Още римляните налагат белият цвят да се използва при всички тържествени облекла. Бяла рокля за пръв път облича кралица Виктория през 1840 година за своята сватба. Оттогава до сега моделите на роклите са различни, но бялото си остава класика. То символизира чистота и мир. Други предпочитани цветове за сватбени рокли са цвят шампанско, както и розовото, но не са изключени и различни от тези цветови гами. Специалисти по въпроса препоръчват цветовете да се подбират според сезона – като за зимата и пролетта те са хладни и светли, за лятото меки, за есента топли – това допринасяло за атмосферата и настроението в сватбения ден. Булчинските и сватбени салони, списания и десетките електронни сайтове предлагат огромно количество от модели, от средновековен тип рокли, с бюстиета, с обръчи, къси и дълги, по тялото, с шлейфове до рокли за бременни. Голямо внимание се обръща на декорацията, ако в миналото това е била шевицата, тя е заместена от дантела, тюл, панделки, инкрустация с камъни и др. Моделът може да бъде от много изчистен до претрупан в зависимост от вкуса. Освен да се купят роклите могат и да се наемат. Друг елемент е булото (което е било задължително в народната традиция, а днес е само част от аксесоарите, а дори може и без него), диадеми, коронки и бижута.

Класическият мъжки костюм е черен с бяла риза, отново навлязъл от английската традиция. В някои случаи костюмът на младоженеца е в тон с тоалета на булката. В повечето случаи на облеклото на мъжа се обръща по-малко внимание, тъй като по време на сватбата всички погледи са насочени към булката.

Друга част от подготовката е каненето на гостите. В миналото това ставало чрез калесване, като калесника най-често бил момък, по-рядко девойка, пременен, носел китки и пешкири през рамо и с бъклица в ръка ходел по къщите и лично канел всеки. По-късно формулата се изменила като гостите започнали да се канят чрез специални покани изпратени по пощата. Трябва да се подготвят и обредните предмети необходими за самата сватба, които съществено са се изменили от традиционните – сватбено дръвце, сватбено знаме, без които ритуала не можел да се състои. Сега като такива предмети са се превърнали сватбените халки, чаши и свещи. Халките съществували още в Античността. Римляните си разменяли метални халки като символ на обвързаност, които век по-късно вече са златни. През 860 година папа Николай I с декрет узаконява халките да са от благороден метал. Те олицетворяват безкрайността и силата на любовта във вечността. В древността египтяни и римляни по-късно, смятали, че халката трябва да се носи на безименния пръст на лявата ръка, защото там минавала вената (вената на любовта), която достига до сърцето. В католическата традиция това е запазено и до наши дни, а православието налага халките да се носят на безименния пръст на дясната ръка. Почти задължително е станало халките да бъдат изписвани от вътрешната си страна с името на половинката и датата на сватбата. Неизменен елемент в традиционната сватба е сватбеният венец, който се носи от двамата младоженци и има предпазваща функция, използва се лескова, шипкова или трендафилова пръчка, като към нея се привързват цветя и зеленина с марта. На места този венец е запазен и днес. Има традиция да се слага над вратите където има младоженци. Двойката се въвежда в ритуалната зала под венец, а по време на гражданския обред се слагат отново венци на главите на младите. Последно, но не и по важност е запазване на ден и час в гражданското и църквата, ангажирането на ресторанта, уточняване на менюто, каква ще е музиката (оркестър или диджей), фотограф, видеоператор, къде ще бъдат настанени гостите за преспиване, програма за водене на сватбата, дали ще има длъжностно лице, което ще посрещне младоженците в ресторанта, украсата по колите и много други. Днес за подготовката на всички тези неща може да се наеме сватбен агент .

Същинска сватба

За начало на същинската сватба в традицията се смятат засевките - замесването на обредните хлябове от зълвата и момите-песнопойки. Това е съществена част от сватбеният цикъл, който напълно е изчезнал в съвременността, практикувал се в четвъртъка преди самата сватба, без който тя не можела да започне. През 70-80 години на миналия век се запазват част от тези вярвания в малките села. Днес питите за сватбата се поръчват, тъй като те вече не са натоварени с магическото осмиляне на обреда като начален. Следващият етап е прощалните вечери у момини и момкови, които са обикновено в петък. Този обичай се е модифицирал и е получил ново осмисляне чрез американската традиция с ергенското и моминското партита. Друг момент от сватбата напълно изчезнал е направата на сватбеното дръвце и сватбеното знаме. През това време се правило и сватбен венец и китки за сватбарите. В днешно време гостите на сватбата се закичват със специални декоративни бели цветчета. В близкото минало, по време на социализма като такъв елемент се използва и кърпичка, която е приемственост от традиционния пешкир за сватбарите. Един от най-устойчивите елементи в българската сватба са обредните лица. Това са булка, младоженец, кум и кума, сватове и сватбари. В миналото е имало и група обредни лица около кума, чието участие в сватбата е отпаднало. Такива са подкумниците, побащим и помайчима, старойкята и старойкиница, девер и зълва. Но наименованията при сродяването на двете семейства са запазени и до днес – свекър и свекърва, тъща и тъст, девер и зълва, шурей и балдъза, баджанак и етърва.

Сутринта преди сватбата последните приготовления са насочени около младоженците. В миналото момчето обредно се избръсвало и често това било първото в живота му. Момичето се сплитало, докато дружките му пеели. И при двата обичая се внимавало да се съберат всички косми и да не попаднат в ръцете на лоши хора, за предпазване на младите от вредоносни магии. Днес, макар и де не се обръща голямо внимание на обредността те се спазват и се осмислят повече от естетична гледна точка. Всяка булка иска да е най-красива и специална в този ден от живота си. Обръща голямо внимание на прическата и грима. Естествено и тук има голямо разнообразие. Всяко момиче като се съветва със специалист избира прическата си според дължината и цвета на косата, формата на лицето и в зависимост от грима и бижутата, които ще носи, от модела на роклята, дали ще е с було или не. През това време в дома на момчето се готвят за взимането на кума, което в традицията било условие за продължаване на сватбата. Кума в миналото е бил наследствен и задължително трябвало да бъде женен. Този, който е кръстил младоженеца като дете и той или неговите потомци имат задължение да кръстят и децата на младото семейство. Днес за кумове могат да се изберат млада двойка, може да не са семейство, а може и въобще да нямат връзка. Съществува и поверие, че трябва да станеш кум един или три пъти през живота си. В традицията за кума се ходило, като младоженеца му носел бъклица вино и печена кокошка, а днес бутилка водка или уиски , а може вино и ракия. В кума може да има сложена трапеза. Оттук тръгват към дома на булката с музика, което се е запазило и в съвременността в много от случаите. В миналото изпращали специални вестоносци със съобщение, че сватбата пристига. Сега такава роля изпълняват клаксоните на автомобилите, които предупреждават за идването на сватбарите. За да влезне в дома на булката всеки младоженец трябва да си „плати”. Вратата е залостена от роднините на момичето, и не го пускат докато не „плати” достатъчно голяма сума. Това е останало от традиционната сватба, когато всички трябвало да „заплатят”, за да влязат в двора на момини. След което започвала почерпки и наздравици. При невестата първо влизал кума, девера, кумата и чак тогава младоженеца. Имало обичай девера да слага жито и пари в обувката на невестата, както днес това прави младоженеца при „откупуването”. При някои днешни сватби е запазена традицията кумата да донесе булото и да забули младоженката, но в повечето случаи носи само букета. При извеждането на булката от баща и, като най-характерна песен се е наложила „Ела се вие превива, мома се с рода прощава”. Пред дома булката рита менче с китки пълно с вода, както е било и в миналото, за да върви на младите като по вода. Ако вали дъжд в този ден вярва се, че младите ги чака дълъг и щастлив семеен живот. Отпред свири музика, вият се хора, черпят се съседите.

Оттук сватбеното тържество тръгва към съвета, където става подписването на гражданския брак. Той е наложен по времето на социализма, тъй като били забранени обичаите изпълнявани от Църквата. Тук се извършват някои ритуали като преминаването под венец, запалването на семейния огън, даване на съгласие за брачния съюз, слагането на халките, целувката, тоста. Всяко от тези действия е навлязло в българския ритуал отвън. Целувката била символ в древен Рим за законово обединение, с което се скрепявали подписаните договори. Християните включили този обичай в сватбената церемония, вярвало се още, че когато младоженците се целунат душите им се обединявали. Пиенето в чест на някого идва от стара френска традиция, според която в чаша с вино се слагало късче препечен хляб (тост) за аромат. Чашата се предавала между гостите като всеки пиел от нея. Запалването на семейния огън е обичай наложен през социализма, символ на домашното огнище. При изпълнение на ритуалите булката винаги стои отдясно на младоженеца. Според съвременните разбирания тази традиция дошла от запада, където всеки мъж носел меч, с който защитавал себе си и своята невеста. Поради това неговата дясна ръка трябвало винаги да е свободна, за да може да извади меча си в случай на опастност. Българската традиция осмисля по друг начин това. Според народните представи лявото е страната на дявола, лошото и женското. След подписването се гледа кой кого ще настъпи пръв, с оглед на това, кой ще е водещата фигура в семейството. В традицията този ритуал се извършва при влизане в дома на момчето. На излизане от съвета младоженеца може да пренесе булката през вратата, някъде това става през семейния праг. Това отново е навлязло от западната традиция. Според българските вярвания прага се смята за лошо място, обитавано от починали покойници, гранично пространство и се забранява да се стъпва и сяда на него. Затова в миналото традиция е било на сватбата да се маже прага и вратата с мед (през социализма се мажели вратите на ресторантите, а днес още е запазена тази традиция в дома). Съвременното осмисляне е, че ако с първите стъпки в новия дом съпругът носи жена си на ръце, то цял живот ще живее леко като носена на ръце. След излизането се хвърлят късмети във въздуха, като този обичай може да се направи и след църковната венчавка. В традицията се хвърляло жито, бонбони и сушени плодове, когато младоженците излизали от дома на момчето преди църквата, това било символ на плодородие и успех. Днес късметите се правят от паричка и бонбони, жито и ориз обвити с тюл, но може и само шепа ориз (като на запад).

Друго характерно нещо за церемония тук е сватбената фотография, след което се тръгва за църквата. В миналото се венчавали единствено в църква, а когато нямало такава викали свещеник в дома на младоженеца. Понякога церемонията се извършвала от невестиният баща, като двамата млади заставали с лице на изток, благославял ги, като ги поливал с малко вино.

По време на социализма църковните церемонии по венчаване били забранени. Днес се налага тенденция към възвръщане на желанието за венчавка сред все повече млади двойки.

Бракът е тайнство, в което младоженците обещават пред църквата да пазят съпружеска вярност. То се състои от две части – Обручие и Венчание. Първото е еквивалент на годежа в народната традиция и представлява обричането на младите за съвместен живот. В тази част на ритуала се извършва благославяне на пръстените от свещеника и размяната им от кума. Чрез венчанието се благославя съюза на младите като най-важните действия в тайнството са запалените свещи, символизиращи благодатната светлина. Размяната на пръстените и отпиването на червено вино от една чаша, показват, че от този момент съпрузите трябва да делят радости и скърби и да си помагат взаимно. Същата символика е вложена в питата с мед и шоколадовите бонбони. Обикалянето в храма е израз на запазване целостта на брачния съюз. Короните са символ, че Бог венчае младоженците със слава и чест. Бракът е единственото тайнство в Православната църква, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. След това сватбеното тържество се пренася в ресторанта. Там също има някои характерни обичая запазени от народната традиция, които се извършвали в дома. Както в миналото, така и днес младите влизат (в ресторанта) по бяло платно посипано с китки символизиращо светъл и безоблачен живот в бъдеще. Захранването със залък от погачата потопен в мед и сол изразява радостите и трудностите в семейния живот. Разчупването на пита над главите на младоженците е стремеж към извисяване и по-добро. Има и вярване, че у който остане по-голямата част, той ще командва в дома. След тези ритуали следва първият танц на младите като семейство и се избира най-харесваната от тях песен. Все по-често тя е англоезична балада. Ново вярване навлезнало в българската съвремена сватба е булката да носи в този ден нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем. Това поверие идва от Викторианската епоха (XIX век) и звучи така „Нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо и сребърна монета в нейната обувка”. Старото това е връзката на младоженката с нейното семейство и миналото, като обикновено избира да носи старо семейно бижу принадлежало на майка и или баба и. Новото това е хубавото бъдеще и щастливия брачен живот и затова се избира нова булчинска рокля. Назаем взима, за да знае, че семейството и приятелите и винаги ще бъдат до нея, най-често кърпичка, шалче или бижута. Синьото символизира вяра и лоялност и датира от Библейски времена, когато синьото било равнозначно на чистота, където булките вплитали в косата си синя лента като знак за вярност. Най-често жартиерът на булката е син. Сребърната монета се слага да бъде живота на младоженката богат и щастлив. Друга новост е носенето на букет, което датира още от древна Елада, където младоженките носели китки билки символ на плодородие и плодовитост. Още вярвали, че аромата на цветя ще държи надалеч лошия късмет и болестите. Хвърлянето на букета идва от Америка и според поверието, девойката която го хване ще е следващата булка, и също така младоженката трябва да подели своя късмет с някой друг този ден. Цветарите предлагат най-различни варианти за сватбени букети с разнообразни комбинации от цветя, всяко от които има определено значение. Нестандартни са букети със слънчогледи. Много младоженки предпочитат билки за сватбения си букет. Лавандулата е израз на любов и отдаденост, мащерката означава сила, градинския чай е семейната добродетел, а розмаринът за спомен.

Напоследък нов обичай, който се налага в съвременната сватба е хвърлянето на жартиера от младоженеца. В него участват само несемейни младежи и който го хване ще бъде следващия жених. Обичаят е навлязъл от Америка, но вероятно корените му идват от английската традиция, мъжете да хвърлят чорапите си в лицето на жениха, който го уцелел пръв в носа щял да бъде следващият младоженец. Все пак има запазени и традиционни вярвания, като за да се предпазиш от вредоносни влияния през този ден, а и за в бъдеще младоженките си връзват червено конче на дрехата или булото, може със синьо мънисто или сребърна пара, или слагат скилидка чесън в дамската си чанта. По традиция на този ден трябва да се счупи нещо, за да е на хубаво, това още се спазва като се чупят стъклени чаши в ресторанта хвърлени назад. Вярва се, че колкото стъкълца, толкова деца.

Друг важен момент в съвременната сватба е разрязването на сватбената торта. Традицията на тортата в сватбата идва от Средновековието, където всеки гост, носел малка торта. Сладкишите се подреждали на маса един върху друг и ако младоженците успеели да се целунат над тях това носело много късмет и дълъг брачен живот. Оттук идва сегашната многоетажна торта. Върху нея има и традиция да се поставят фигурки на младоженци, сватбени халки или два гълъба. Първото парче трябва да бъде разрязано от двамата младоженци и да се нахранят един друг. Така ще им е сладък семейния живот и ще се грижат един за друг. Има и вярване, че поднасяйки второто парче на присъстваща неженена двойка те ще бъдат следващите младоженци. Други пък вярват, че от най-малкия етаж на тортата трябва да се запази (замрази) едно парче, с което да отпразнуват първата годишнина от сватбата си. Обичай е също фигурките от тортата да се подарят на двойка, която ще сключва брак най-скоро.

В миналото съществен момент от сватбата е събирането на чеиза за булката. Въпреки, че днес много млади жени смятат това за архаично, техните майки и баби продължават да спазват традицията, събирайки вещи най-необходими за новия дом. На сватба не се ходи с празни ръце. Всеки от гостите дарява младото семейство с цел събирането на нов дом. В традицията се подарявали земи, животни, тъкани, през социализма се събирали пари, подарявали сервизи и одеяла, а днес предимно електроуреди. Наред със цялата обредност и ритуали има много музика, танци и веселие. Сватбата обикновено се прави през деня, но все повече се налага и вечерната сватба. В миналото вечерта след сватбата се правило и свождането на младите или оставянето им за първи път в интимна близост. Това е ключов момент в сватбения цикъл от обичаи, да се разбере дали булката е честна. Вярвало се, че нечестна булка носи нещастие на цялото селище и срам за рода, поради тази причина много се държало на девствеността и. Ако е честна се пие блага ракия, гръмват възгласи и веселието продължава.

Следсватбени обичаи

Празникът може да се пренесе и на следващия ден, а булката се води за вода и там се разбулва. Всички тези практики отдавна са изчезнали в съвременността. Днес младите в деня след тържеството по западен образец, може да тръгнат на сватбено пътешествие. Месеца след сватбата се нарича меден и вероятно идва от древен Вавилон, където бащата на булката през този месец давал толкова медена бира, колкото можел да изпие зетя. Друга новост е празнуването на годишнините като за всяка има определено название. Първата е памучна или басмена, петата дървена, седмата медна, осмата тенекиена, десета сватба на розите. Нататък вървят – дантелена (13), стъклена (15), порцеланова (20), сребърна (25), перлена (30), ленена (35), рубинена (40), сапфирена (45), златна (50), диамантена (60), благодатна (70), коронна (75). На всяка от годишнините се подарява, това което символизира.

Наред с описаната по-горе сватба започват да се правят и по нетрадиционни. Като подписването само на граждански брак, без официалности, без знанието на родителите и с липса на традиционни обреди. В световен мащаб вече са се състояли виртуална сватба, сватба между домашни любимци, между дървета, хомосексуални сватби разрешени в някои държави, че дори и космическа. Законите в Тексас разрешават да се сключи брак с неодушевен предмет, а тези във Франция с мъртвец. Атракция и на родното Черноморие са сватбите под водата. Младоженци обличат водолазни костюми и сключват граждански брак в басеин на увеселително заведение в Златни пясъци.

Сватбените обичаи са съставени от три типа елементи. Първият това са традициите с непроменена форма и съдържание, вторият са променените такива, а третият обхваща иновациите. Всичко това показва приемственост от традицията, но в същото време и отвореност към новото.

Атанаска Станчева, Етнология 2007