Сключва се годеж на християни, които са в първа възраст от седем години и нагоре, с желанието на сгодените и със съгласието на родителите и роднините им, ако договарящите законно договарят и не са от запретените, т.е. със задатъци именно предбрачни дарове или с писмени договори. Ако пожелае да развали онзи, който дава задатъка и да не изпълни договора, той губи задатъка. Ако пък страната на момата поиска да развали, да върне задатъка двоен, т.е. същия задатък и друго толкова.

Ако някой уговори писмено и пожелае да развали, според писмения му акт ще отговаря към момата. Ако пък страната на момата без призната от закона причина се опитва да развали, същото това, което той писмено уговори, да даде на сгодения заедно с това, което е уговорено от него и да се освободи.

Ако някой сгоди мома и може би поради ненавист или по какъвто и да е начин отлага да сключи брака, момата е длъжна да го чака до две години, и след това страната на момата да го покани пред свидетели да сключи брака. И ако приеме, добре е; след това момата има право да встъпи в брак с когото желае, като задържи и което взе от онзи, който я сгоди.

Ако пък са деца, които нямат родители, или мъжко или женско, и по внушение на някои направиха годеж и след това се разкаяха, имат право до петнадесетата година без наказание да развалят договора, защото те са сираци и не разбират интересите си. Ако пък встъпят във възраст, понеже имат разум, ако нещо направят след това, нямат право да развалят.