По света: Сватбени обичаи и традиции в Полша

Сватбата е най-важният семеен празник в Полша. От векове, повечето бракове в Полша започват в ранния септември и продължават през есента и зимата с изключение на коледния пост. Това е времето, когато полската работа е завършена и храната е в изобилие, за да се направи такова голямо празненство, каквото е сватбата.

Брачният сезон в Полша, напълно съвпада с този в България, който също е есенно-зимен и също се влияе от религиозния календар.

Има много начини за родителите в различни райони да обявят на света, че имат дъщеря за женене. В района на Краков домовете се боядисват в небесносин цвят, за да обявят, че там има мома за женене. В други области едната страна на къщата се прави на точки с бяла вар. Другаде боядисват оградата на къщата в бяло.

Първата част от сложното ухажване и брачни обичаи се нарича “wiwiadi” или “zamowini. Това са исканията на ръка и предложенията за брак. Традицията налага момковото семейство да прояви инициатива и да поиска момата. За разлика от България обаче, в Полша младите имат по-голяма свобода.

Сватосването е момент от предсватбените обичаи, който е свързан с установяването на контакт между семействата на двамата млади и довежда до сключването на устния брачен договор. Обичаят при искането на ръката изяснява на момъка дали девойката отвръща на неговите намерения. Усилията по сватосването се приемат от цялото село, чрез посредник. За да си спести неудобството младия мъж моли баба си наричана “babcq” или някоя по-мъдра жена от селото наричана “swata ostarosnica” да попита избраната девойка. Нощното време е най-популярно да се попитат булката и нейните родители. Старо вярване е, че когато нещо добро и непредвидено стане в твоя живот не трябва да се говори за него на глас, защото има страх от духовете, които ще ти донесат нещастие. Тъмнината на нощта придава уединение, интимност, която предпазва от клюкарските езици на съседите, но и от полските вярвания за отмъщението и лудориите на елфите и вълшебните феи.

Роднините на девойката не изразяват съгласието си от първия път. Сватовниците се връщат поне още един път и предават съгласието на девойката на посредник. Той е по-стар мъж в общността. Негова е отговорността да провери дали всички детайли по ухажването, сгодяването и леглото на брачната двойка минават без грешки. Кандидатът за булката чукат на прозореца на избраната девойка. След като влязат свата носи бутилка водка наречена “gesiorka”, правена за този повод. Свата я слага на масата и моли младата дама да му донесе чаша. Ако момичето напусне стаята и не се върне или семейството и не приеме бутилката посещението приключва и младият ухажор си тръгва. Друг начин да откаже предложението е, като не почерпи сватовете. Ако водката се приеме от полското семейство, уговорките продължават. Така при успех сватуването прераства в годеж. Кандидатът и сватът след няколко дни отново се връщат в дома на булката и сядат на вечеря. Момата налива чаша с gesiorka, пие от нея и я предлага на кандидата си. Без това пиене от обща чаша не се стига до годеж. Ако все пак момата не иска да се жени на момъка и на свата се предлага или тъмна супа, каквато е “chernina” или “arbus” (диня). Годежът е обвързващ колкото самия брак и развалянето му е много рядък случай, иначе се е считало за срамно и позорно. Годежът е началото на прехода на двамата млади в категорията на семейните, начало на отделяне от родителите им и създаване на ново семейство. Момъкът е още ерген, но не е свободен. Момата е още в семейството на родителите си, но е на път да го напусне. След годежа двамата млади принадлежат към една междинна група, за която бракът е предстоящ, но и все още могат да се върнат в групата на свободните.

Вечерта преди връзването на ръцете е така наречената “djevchki vechur” (моминска вечер). Бъдещата булка се сбогува с рода и приятели, като това е последната и нощ като свободна жена. Тази вечер се прави последният венец на булката и “rozka veselna” (сватбено дръвче). Всички момичета участват в правенето на венеца. Бъдещата булка носи розмарин и митра от градината, с които се прави венецът.

Шаферките излизат на двора и отрязват клонче от хвойна за дръвчето. Всички помагат то да се окастри, като останат само две клончета. То се украсява с ябълки, орехи, цветя и панделки. Едната страна се смята за страна на булката и се връзва със сини панделки купени от младоженеца. Другата страна е на младоженеца и се връзва с червени панделки купени от младоженката. По една свещ се връзва към всеки клон.

По-възрастна жена почва да пече сватбен хлябове, наричани, както и в България колаци. Те са се използвали така, както днес използваме сватбените торти. Печат се много колаци. След като завърши сватбеният празник хляба се раздава на хората по улиците. Колаците са кръгли по форма и са орнаментирани с малки цветчета от тесто, формирани в розета. Украсяват с пилета, символ на любов и щастие и с растителност.

Най-важното събитие в нощта на годежа характерно за Полша е връзването на ръцете на двамата сгодени. В най-древни времена то се е наричало “zmowini” (съгласие), по-късно “subini” (брак), а днес “zarichini” (сгодяване). Преди сватбата младоженецът отива в къщата на избраницата си, където родителите и го водят към маса покрита с бял плат. В средата и се слага хляб, а от страната на младоженеца и младоженката по една свещ. Всичко се прави като публичен акт пред семейството и приятелите. Сватът е посредник. Той връзва десните ръце на младите с бяла кърпа над хляба и пее песен за тяхната връзка, което означава, че обединените усилия на мъжа и жената са направили хляба и винаги ще го имат под ръцете си. Сватът чупи две парчета от него потопени в сол и ги дава на младите. После булката първа пие вино, което предлага и на младоженеца. При отпиването се разлива на земята, за да се върне в нея благославяйки младите. После свата и сватата слагат ръцете си над техните и се молят духовете да благословят съюза им. Придружаващите ги също изричат благословия, след която свата и сватата развързват плата и го държат над главите на младите като ги благославят и обявяват за свързани. После започва церемонията по пускането на косата на булката. Спуснатата дълга коса на момичето символизира промяна и изоставяне на детството. Шаферките развързват панделките по косата и. Новонаправеният венец се маха от главата и от свата и се слага на върха на ръката и. Много сълзи се изронват по символичната загуба на безгрижните дни. След това гостите се прибират за почивка преди празненството на следващия ден.

Сватбата не минава без покани. Гостите трябва да бъдат поканени по задължителен традиционен начин. Първо покани се отправят към родители и приятели. След това булката и младоженецът отиват да поканят своя кум и кума. В някои части на страната може да се покани и цялото село, като човекът който ги кани се нарича “zaprosin”.

На сватбения ден музикантите започват да свирят само когато пристигат сватбените гости в “dom weselnik” , за което им се плаща малко. В домът на младоженката пристигат младоженецът, старостата, кумът и членове на семейството. Главно място се отделя на кума. При идването на жениха, булката с помощта на свата и шаферките започва да се облича. В косата и се връзват панделки, които са свалени предния ден.

Булката благодари на родителите си че са я отгледали, а те я благославят със светена вода. Невестата получава прошка и това е краят на сватбеното и оплакване.

По пътя за църквата ако някой от младоженците има починал родител, важно е процесията да мине през гробищата. Там се предлага храна на починалия и вестта за сватбата се оповестява така, че духът да се присъедини към церемонията.

На път към църквата булката и придружаващите я хвърлят по гледащите овес и те да споделят щастието им. Пътуването може да се извърши по различен начин. Младите могат да бъдат заедно или в отделни каруци. Конете са накичени, а гостите са облечени в хубави костюми с букети от цветя на техните глави. Зад каруцаря стои гъдулар, свирещ весела мелодия. Зад тях яздят старостата и кума с бутилка водка и всички пеят весели песни. По време на сватбената церемония се очаква от булката да заплаче, ако не, се вярва, че тя ще плаче през целия си брачен живот. При излизане от църквата булката хвърля шепа слама върху младите момичета и момчета. Върху който падне първа сламата се предричало, че ще се ожени преди другите. Друго полско вярване, е че, която от шаферките докосне булката по нейния венец след сватбата, ще се ожени същата година.

Когато младите пристигнат в сватбения им дом, намират, че вратата е затворена. Старостата пее песен, за да се отвори, и тя се отваря от майката, която пръска младите със светена вода. 

Свата и сватата първи влизат в новия дом и проверяват дали всичко е наред за първата брачна нощ. Скача се върху леглото, пухат се възглавници. След това всички се гонят от къщата, вратите се заключват, за да може младоженците да прекарат времето сами.

На сватбеното тържество младата двойка винаги стои на маса до стената, на която има икона. На масата първо се поставят бутилки с водка и бира, и сватбеният букет. Всички започват запиване, което се извършва с една чаша предаваща се от ръка на ръка. Ядат, пеят и танцуват, като понякога сватбата може да продължи до три дни. Гостите дават пари в престилката на булката срещу привилегията да танцуват с нея.

На последната нощ от сватбата се състои най-важният от всички други полски обичаи. Нарича се “ochepini”. Върху главата на булката се слага шапка, ръчно бродирана от бабата, която пресъздава момента на преход от млада жена в омъжена. След това майка и снема булото на дъщеря си, след което шапката се слага на главата на булката, но само от омъжена жена. Сватбената шапка винаги се е смятала за специална и се е носела на църква и празници, както и при смърт и погребение.

Следсватбените обичаи и обреди целят да изведат двамата млади от специалното им състояние и да ги въведат в групата на семейните. Утвърждават се отношенията с останалите хора и се създават предпоставки за здраве и благоденствие на младото семейство. Няколко дни след сватбата, булката се представя и се приема, като член в кръга на жените.

Общият славянски произход на Полша и България гарантира за множеството сходства свързани със сватбата, но попаднали в различна историческа среда, където важна роля играят различни фактори съществуват и известни различия. Те допълнително се подсилват от въздействието на християнската църква и в частност на католическата и православната, разделени в следствие на великата схизма от 1054 г. Но въпреки различията установени през вековете сватбата се утвърждава, като най-важният ритуал в живота на поляци и българи.

Силвия Веселинова, Етнология 2005 г.