Традиции: Кумуване

Кумовете са главно действащо лице в сватбата. Кумството се предава от баща на син, в българската традиция кумуването е наследствено. За кум се кани кръстника, този който е кръстил младоженеца като дете. Ако нямат родово кумство или кръстник, който е кръстил младоженеца, младоженците избират кумовете си.

Покана за кум се прави с бутилка с пиене (ракия или вино), торта и букет за кумата. Като се разкриват плановете за женитба и насрочената дата на сватбата, за да се съгласуват. Кумовете трябва да се съгласят да кумуват за да може да се продължи подготовката на сватбата.

Кумът купува воала и букета за булката, свещите за църквата, чашите за ритуала, питката за църквата и късметите (бонбоните със стотинки, които се хвърлят на мнозинството на сватбата). Кумата заедно с шаферките и най-близките приятелки на булката помагат на булката да се приготви за ритуала, забулва булката. Кумата също е и тази, която разбулва булката. На излизане от църквата и ритуалната зала, тя хвърля върху гостите жито (или ориз) и късметите.

Кумовете стоят на централната маса заедно с младоженците. На самото сватбено тържество, кума произнася реч и вдига наздравица за младоженците.

Младоженците са длъжни да подарят подаръци на кумовете, според обичая се подаряват дрехи - риза, кърпа, пижама и т.н. След сватбата кумовете трябва да гостуват на семейството на следните празници: Великден, Коледа и Гергьовден.